Героят Кирпиков разузнава Одринската крепост като бозаджия
На 24 август в град Любимец бе представено второто модифицирано издание на книгата „ Духовните първенци на Любимец ” . Тя е отдадена на 50-годишнината от оповестяването на Любимец за град. В предговора нейният създател Иван Цветков показва, че първото издание е посрещнато доста топло и с огромен интерес от неговите съграждани и доста скоро тиражът е привършен. От тогава до в този момент той е съумял да намери и събере доста нови обстоятелства и данни за живота и делото на описаните в книгата духовни първенци на Любимец. Добавил е и нови имена, които са част от културната история и популярност на Любимец. Книгата съдържа биографични очерци за изтъкнати деятели на локалното национално читалище „ Братолюбие 1884 година ” Сред тях са имената на първия ръководител на читалището – учителя, краеведа и бореца за избавление на Одринска Тракия Петър Митев, свещеника Васил Николов, Боньо Бонев една от най-забележителните персони в Любимец, огромните имена на българския спектакъл Стойчо Мазгалов и Венцеслав Кисьов, пазителката на националните обичаи Велика Фердинандова и международно приетият академик и доктор Тодор Карчев.
В своята книга „ Духовните първенци на Любимец ” Иван Цветков е съумял да възвърне от забравата на времето името на един заслужен български офицер – полковник Иван Д. Кирпиков.
--------------------
Иван Кирпиков е бесарабски българин, изселник в Любимец при започване на 20-ти век. Той постъпва във Военното учебно заведение през 1895 година и извървява почтено пътя от редови боец до полковник в българската войска, взе участие без спиране във три войни, в които, поради своята вярна работа и военните си умения и подвиг, е награден с два български и един германски кръста за смелост. Местните хора назовават полковник Кирпиков - Героя и това се дължи на неговите подвизи по време на тези войни.
По време на Балканската война Иван Кирпиков се бие при Бунар Хисар, при Чаталджа и при обсадата на Одринската цитадела. Според легендата, разказвана от близки, познати и другари на Кирпиков, той е един от българските разузнавачи, съумели да се доберат до доста скъпи сведения за защитата на крепостта, посредством които по-късно Одрин е високомерен от българската войска. Според мълвата Кирпиков е влизал в крепостта, преоблечен като бозаджия и е събирал данни за положението на турските отбранителни линии от хлебарите – българи, които всеки ден разнасяли самун по фортовете. Сериозно доказателство, че тази история може да е напълно действителна е това, че Иван Кирпиков по време на обсадата на Одрин е бил зам.-началник на специфичната разследваща секция към щаба на 2-а войска.
В Междусъюзническата война той се бие на Македонския фронт против гърците по долината на Вардар, при Гевгели, Лахна, Кукуш, Серес, Калиново и Дойранското езеро. Когато гръцката войска обсажда Серес, майор Кирпиков съумява да вземе със себе си част от боеприпасите и да изведе останалото живо българско население, спасявайки го от жестокия гнет и кланета. По време на борбата Серес пламва и е изгорял до основи . Гръцките управляващи упрекват за палежа майор Кирпиков, само че след инспекция на всички обстоятелства, основаната интернационална Карнегиева комисия не намира доказателства и го оправдава. Ново удостоверение за неговата непорочност е преведената неотдавна от френски книга на швейцареца Луи Айер „ За България ”, в която той цитира записани от него показания на двама задгранични лекари, че майор Кирпиков и оттеглящите се български елементи не са подпалвачите на Серес. Заради сполучливото присъединяване на Кирпиков в спасяването на българското население от Серес, той се трансформира за локалните хора от Любимец в същински воин.
Друг мотив Иван Кирпиков да бъде именуван Героя е присъединяване му в борбата за отбрана на връх Каймак-Чалан по време на Първата международна война, едно от най-големите и най-драматични сражения в историята на нашето военно дело.
Кирпиков дружно с всички български офицери и бойци демонстрира чудеса от смелост и подвиг, с цел да не падне върхът в ръцете на съперника. За присъединяване си в тези боеве е награден с медал за смелост.
След насилственото си уволняване от армията по силата на Ньойския контракт, за малко е зам.- шеф на столичната престъпна полиция, регионален шеф на Хасково, депутат в 22 Народно заседание. След като се открива трайно в Любимец, възражда читалищната активност и съумява да събере посредством дарения пари, с цел да се построи нова, модерна читалищна постройка. Постепенно той се трансформира в едни от най-едрите земевладелци в региона, а неговият чифлик се трансформира в образцово земеделско стопанство.
След 9 септември поради политическите убеждения Иван Кирпиков е затрупан със давност. Иван Цветков обаче съумява да възкреси от овразите на времето неговото име, с цел да ни убеди, че рано или късно историята възстановява от предишното забравени имена и каузи и в случай че те са имали избрана социална значителност, висока гражданска стойност - заемат още веднъж своето почтено място в паметта на хората.
В своята книга „ Духовните първенци на Любимец ” Иван Цветков е съумял да възвърне от забравата на времето името на един заслужен български офицер – полковник Иван Д. Кирпиков.
--------------------
Иван Кирпиков е бесарабски българин, изселник в Любимец при започване на 20-ти век. Той постъпва във Военното учебно заведение през 1895 година и извървява почтено пътя от редови боец до полковник в българската войска, взе участие без спиране във три войни, в които, поради своята вярна работа и военните си умения и подвиг, е награден с два български и един германски кръста за смелост. Местните хора назовават полковник Кирпиков - Героя и това се дължи на неговите подвизи по време на тези войни.
По време на Балканската война Иван Кирпиков се бие при Бунар Хисар, при Чаталджа и при обсадата на Одринската цитадела. Според легендата, разказвана от близки, познати и другари на Кирпиков, той е един от българските разузнавачи, съумели да се доберат до доста скъпи сведения за защитата на крепостта, посредством които по-късно Одрин е високомерен от българската войска. Според мълвата Кирпиков е влизал в крепостта, преоблечен като бозаджия и е събирал данни за положението на турските отбранителни линии от хлебарите – българи, които всеки ден разнасяли самун по фортовете. Сериозно доказателство, че тази история може да е напълно действителна е това, че Иван Кирпиков по време на обсадата на Одрин е бил зам.-началник на специфичната разследваща секция към щаба на 2-а войска.
В Междусъюзническата война той се бие на Македонския фронт против гърците по долината на Вардар, при Гевгели, Лахна, Кукуш, Серес, Калиново и Дойранското езеро. Когато гръцката войска обсажда Серес, майор Кирпиков съумява да вземе със себе си част от боеприпасите и да изведе останалото живо българско население, спасявайки го от жестокия гнет и кланета. По време на борбата Серес пламва и е изгорял до основи . Гръцките управляващи упрекват за палежа майор Кирпиков, само че след инспекция на всички обстоятелства, основаната интернационална Карнегиева комисия не намира доказателства и го оправдава. Ново удостоверение за неговата непорочност е преведената неотдавна от френски книга на швейцареца Луи Айер „ За България ”, в която той цитира записани от него показания на двама задгранични лекари, че майор Кирпиков и оттеглящите се български елементи не са подпалвачите на Серес. Заради сполучливото присъединяване на Кирпиков в спасяването на българското население от Серес, той се трансформира за локалните хора от Любимец в същински воин.
Друг мотив Иван Кирпиков да бъде именуван Героя е присъединяване му в борбата за отбрана на връх Каймак-Чалан по време на Първата международна война, едно от най-големите и най-драматични сражения в историята на нашето военно дело.
Кирпиков дружно с всички български офицери и бойци демонстрира чудеса от смелост и подвиг, с цел да не падне върхът в ръцете на съперника. За присъединяване си в тези боеве е награден с медал за смелост.
След насилственото си уволняване от армията по силата на Ньойския контракт, за малко е зам.- шеф на столичната престъпна полиция, регионален шеф на Хасково, депутат в 22 Народно заседание. След като се открива трайно в Любимец, възражда читалищната активност и съумява да събере посредством дарения пари, с цел да се построи нова, модерна читалищна постройка. Постепенно той се трансформира в едни от най-едрите земевладелци в региона, а неговият чифлик се трансформира в образцово земеделско стопанство.
След 9 септември поради политическите убеждения Иван Кирпиков е затрупан със давност. Иван Цветков обаче съумява да възкреси от овразите на времето неговото име, с цел да ни убеди, че рано или късно историята възстановява от предишното забравени имена и каузи и в случай че те са имали избрана социална значителност, висока гражданска стойност - заемат още веднъж своето почтено място в паметта на хората.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ